Секс Фиеста
Публикувана от --- на 25/06/2008 11:31
Привет потребители на този прекрасен сайт. Решила съм да наваксам всички пропуснати дни, в които не съм имала възможност да пиша. Както съм споменавала неведнъж, пътувам често и пътуванията ми са били все в далечни страни, където не съм имала възможност и време да споделям с вас преживяванията си. Но сега съм тук и ще поправя това недоразумение, с което ще донеса лично удоволствие, а навярно и на вас ще е приятно да споделите с мен ежедневието и спомените ми.
В предишната публикация съвсем телеграфно споделих, че скоро се върнах от голямо пътешествие. Предполагам, че ще ви е интересно да открехна още мъничко перденцето и да разкажа за тези прекрасни мигове.
Разширена новина
Секс Фиеста
Привет потребители на този прекрасен сайт. Решила съм да наваксам всички пропуснати дни, в които не съм имала възможност да пиша. Както съм споменавала неведнъж, пътувам често и пътуванията ми са били все в далечни страни, където не съм имала възможност и време да споделям с вас преживяванията си. Но сега съм тук и ще поправя това недоразумение, с което ще донеса лично удоволствие, а навярно и на вас ще е приятно да споделите с мен ежедневието и спомените ми.
В предишната публикация съвсем телеграфно споделих, че скоро се върнах от голямо пътешествие. Предполагам, че ще ви е интересно да открехна още мъничко перденцето и да разкажа за тези прекрасни мигове. Както знаете, бях поканена да работя по проект и за целта трябваше да отпътувам немедлено за Колумбия, където останах за няколко месеца. По-голяма част от времето си прекарах в градче на брега на Карибско море – Картахена де Индиас. Съвсем наскоро там е бил снимам филм, но това разбрах от местните, с които се запознах. Филмът, който е бил заснет в Картахена е „Любов по време на холера”, по едноименния роман на Габриел Гарсия Маркес. Това място, това градче със сгради в колониален стил е толкова зареждащо и красиво, че не ти се иска да си тръгнеш никога от него. Разноцветните сгради в старата част на града, пъстрите и усмихнати хора, с типичен за този реагион горещ темперамент, тези неща си струва да се видят и е твърде невъзможно да се пренесе обстановката и атмосферата на хартия, да се предаде усещането за безверемие, което те поглъща на малки частички, разхождайки се из малките улички. В страната на наркотиците и бунтовниците, аз лично не видях и не усетих нищо нередно, за щастие нямах възможност да се докосна до тази особеност на Колумбия и не съжалявам. Спомените, които ми остнаха от всичко друго, те са безценни.
Не за първи път посещавам страна от Латинска Америка и пределно ми е известно каква е народопсихологията на латиносите, но все пак ще уточня за вас, че наистина тези хора са страхотно темпераментни, гостоприемни и въпреки трудностите, съумяват да се усмихват. Разхождайки се из жилищните квартали с шарени къщички, честа гледка е междусъседско парти, което е ситуирано директно на улицата. Извадените масички от мъничките дворчета приемат в обятията си домашно приготвени напитки и храни, с които съседите празнуват. А какво празнуват – всичко. Докато бях в Колумбия, нагледах се на всякакви празници. Между другото, съвсем скоро имат Национален празник – 20 Юли. Техните празници винаги са обявени като дни, в които не се работи. А празници имат всеки месец. Служителите на държавни постове нямат време да работят, защото поредния празник почуква на вратата. Умеят да се забавляват. В нощните клубове вечер настава истинска цветна фиеста. Смугли девойки тануват в захлас, мъжете им са с вродена ритмичност също. Те сякаш са родени, за да изживяват всеки миг, да се наслаждават на всичко около тях, все едно утре няма да съществуват. Стандартът им на живот със сигурност не е висок, но аз тъжни хора не видях през престоя си в Колумбия. На малкото площадче в старата част на града, кокетно са свили гнездо масички на заведения, където може да изпиеш една студена напитка през деня или вечерта да се наслаждаваш на светлините от околните сгради. Току на земята – на плочките, през деня разполагат своите стоки колумбийски жени, постлали шарена постеля, а върху тях се кипрят цветни накити, които са изработили ръчно. Всякакви цветове, мъниста и дървени топченца, които окичват шиите на тамошните девойки и се закупуват от чужденците за спомен или подарък за близките. Аз също си закупих от тези прелестни и цветни украшения. Парковете им са като излезли от картички, навсякъде има палми с огромни листа, екзотична растителност, която не вирее по нашите географски ширини, пейчици и старинни малки оръдия. Ако не знаете, там има старинна крепост, която е отбранявала града през вековете. От крепостта се разкрива прекрасна гледка над целия град, а в самата крепост има мънички коридорчета, които водят до вътрешността й. Вентилацията в тях е оскъдна, а те са толкова миниатюрни, че трудно се разминават двама човека. Определено това място не е за хора, които страдат от клаустрофобия или имат непоносимост към топлина в големи граници. А на върха на крепостта вятърът е силен, развява гордо огромен флаг на Колумбия, а ако застанеш под него и хванеш края на плата, вятърът може почти да те повдигне във въздуха. Невероятно усещане е. В залива са накацали многобройни островчета, на които са съградени къщички. Някои от тях на местните жители – малки и схлупени, а до островчето е „заседнала” дървена лодка – превоз на живеещите на това скришно местенце. На едно от тези островчета е ситуирана и вилната къща на президента на Колумбия, казват, че обичал да прекарва почивката си точно на това място. С малко корабче може да се обиколят островите, както и да се отседне за ден на някое от тях, има изградени комплекси с басейни, в чиито тюркоазени води се къпят водни барове със столчета в самата вода. Сервират приятни коктейли. А ако желаете да посетите морския бряг, там услужливо са наредени шезлонги, а за почитателите на екзотиката има и хамаци между палмите. Честа гледка там са преминаващи игуани по стволовете на дърветата, които нарушават спокойствието на по-страхливите посетители като мен. За съжаление плажът е красив само за гледане, беше оградена малка част навътре в морето с мрежа, явно като защита от тамошните морски обитатели. А в малкото оградено местенце вода имаше прекалено много водорасли. За почитателите на раковините ще кажа, че там определено не е рай за тях. Аз с трудности открих една мъничка мидичка с красива форма, но повече не видях. А обитателите в тези води са екзотични, както всичко останало. В тамошния парк може да видите всякакви риби, дори акули, както и да присъствате на храненето им, а морските птици прокрадвайки се очакват да заситят глада си с остатъци храна за рибите. Насекомите са огромни, особено тамошния вид хлебарки, които са с големината на малък женски юмрук.
Там бях на гости на местно семейство. Къщата им беше необикновена, поне за мен. Таван на втория етаж липсваше, наслаждавахме се на покрива над нас. Което оставяше огромни пролуки над стените в стаите, през които можеше да погледнеш какво се случва в другата стая, ако се покачиш на стол, примерно. Което съвсем естествено оставяше и усещане, че никога не си сам. А в тези горещи нощи, които прекарах там, имах щастието да се наслаждавам на прекрасните мелодични простенвания на моите домакини – млада двойка, които всяка нощ правеха любов. Усещането, че се случва точно под носа ти е неописуемо и разгорещяващо и несъмнено предизвиква желание във всеки случаен свидетел на нощната феерия. Естествено, събудилото се желание в мен, което бе предизвикано от скритото ми воайорство, трябваше да се утолява по някакъв начин и съвсем закономерно открих господин, с който имах щастието да изживея страхотни еротични моменти.
С него се запознахме в една от вечерите, в които посетихме нощен клуб. Беше в компанията на шоколадова девойка с кожа като кадифе. Дланта й беше толкова мека и приятна на допир, че не ми се искаше никога да я пусна от ръката си. За моя изненада беше с тъмно кестенява права коса, която покриваше рамената й, но най-прекрасното нещо в нея бяха очите й, несъмнено безкрайно екзотични за района. Бяха оцветени в наситено синьо, като преливащата по брега морска тюркоазена вода. И не носеше контактни лещи, както попитах, за да се уверя, че това произведение на изкуството е реално. Имаше пищни гърди, които се полюшваха под тънката блузка и плътни устни, които ти се иска да целунеш и да се наслаждаваш до сутринта. Господи, как танцуваше тази жена! Стоях в захлас, наслаждавах се на грациозните й отмерени движения, които изразяваха огромен темперамент. Нямах търпение да се потопя в прегръдките й, да потъна с устни между бедрата й, да обхвана с длани гърдите й, сякаш са от жива вода и ще прелеят от нежната ми хватка всеки миг.
В нейната компания беше и господин с пленителна усмивка, който също като мен не откъсваше очи от дамата с канелената кожа. Оказа се, че те са бивша двойка, които са запазили приятелството си. Естествено, бях смутена от фриволното им поведение и интереса им към мен поотделно и като двойка, но след изпитите коктейли нямах сили да се съпротивлявам на желанието си да бъда с двамата. Латино танците разпалваха кръвта ни, нагорещяваха до огнено червено телата ни, а ръцете на Мигел пълзяха по ханша ми, придърпваха ме все по-настоятелно, за да се убедя, че под панталоните му се крие нещо, което ме очаква с нетърпение. В края на нощта мълчаливо поех към дома на новия ми познайник, който придържаше тялото ми до своето и скришом опипваше формите ми, плъзвайки ръка под ръба на полата. Устните му докосваха неволно, а може би съвсем съзнателно, меката част на ухото ми всеки път, когато шептеше тихо поредната весела случка в цветния му живот. Съвсем неусетно се озовахме пред вратата на дома му, а в полумрака фантазиите ни, възпирани досега, бяха като пътеводител на желанията ни. Устните му бяха ненаситни за мен и с охота пълзяха по всяка част от тялото ми, която се откриваше. Полуголите ни тела услужливо бяха приети от скута на плетен люлеещ се стол в средата на тъмната стая, а стоновете ни изтъкаха мелодична песен, която се вплиташе нежно в проскърцването на стола. Усещах втърдения му до болка пенис да се притиска между бедрата ми и въпреки няколкото прегради от дрехите ни, успяваше да открадне за себе си влага, която попиваше в тънките ми бикини. Нетърпеливо отскъбнах ръцете си от хватката на неговите и оголих пулсиращия орган, радвайки се на тихите стонове, които изтичаха на тласъци измежду устните на Мигел. Напълно завладяна от страстта, поставих члена му между бедрата си, оставяйки го да потъне в мен изцяло, да го обгърна във влагата си и изстискам и последната му капчица живот само и единствено за себе си. В прекрасните моменти на интимности, за миг в главава ми пробяга мисъл и спомен за филма „Лолита” и сцената, в която малката палавница се полюшваше ритмично четейки комикс, възседнала доведения си баща. Разликата между филмовата и реална ситуация беше в привидно по-динамичното темпо, с което Мигел потъваше в мен, нетърпелив да го обгърна с пулсиращ от удоволствие орган. Ръцете му обхванаха плата на бельото ми и го разкъсаха, за да ме освободят от него и очите му с наслада да потъват между бедрата ми, както члена му потъваше в междината ми лакомо. Всеки миг очаквах люлеещия се стол да се разпадне на съставните си части от лудото темпо, с което правихме любов. И тогава той ме повали на земята и алчно ме извъртя с гръб към себе си, притисна ме под себе си и проникна в горещата ми женственост на един дъх, прокарал пръсти през косата ми, държащ ме изцяло в очарованието на своята власт. Стенанията ни огласяха целия долен етаж, а сигурно и малката уличка пред къщата. Едва тогава забелязах раздвижване в другия край на стаята. Определено беше човек, който се бе промъкнал незабелязано, докато с Мигел се отдавахме на желанието си.
В тъмнината проблясваха разпалено очи, а спускащата се дълга коса нашепваше, че тайния свидетел беше жена. Като на забавен кадър дамата излезе от среднощното си укритие и коленичи пред мен, държейки с ръка топлия си орган. Това беше Тя – момичето с екзотичните сини очи, което явно имаше ключ за дома на моя нов любовник. Пръстите й нежно погалиха лицето ми, плъзнаха се по устните ми и потъваха един след друг между тях, оставени изцяло на желанието ми да се наситя на сладостта им. Ръцете й сами повдигнаха блузката й откриха пищните гърди, чиито зърна стърчаха възбудени в тъмнината, очаквайки покоряваща ласка. Потопих лице между прекрасната омая, а зъбите ми сами се впиха в тъмните зърна, изстисквайки от собственичката й жален стон. С плавни движения, като любовен танц, пред мен се разкри пубиса й, с тънка линийка косъмчета, които сочеха пътя към сърцевината на чувствителността й. Протегнах ръка и погалих това прекрасно произведение на изкуството, докоснах мокрите страни на нежния й орган, потопих се между меките устни, за да потъркам стърчащия и възбуден клитор. Тя танц уваше пред мен от удоволствие по същия разпален и горещ начин, както в клуба по-рано вечерта. Отдаваше се изцяло на пленителните тръпки и жадуваше да достигне до предела на физическото изтощение, в което я очакваше силен оргазъм. Бедрата й сами се разтвориха, тялото й следваше желанията ни и се отпусна на твърдия под пред мен, а ръката й сама откри и потърка топлата цепка, като покана да я докосна. Оскъдната светлина в стаята играеше с кожата й в сладостен ритъм, който бедрата й определяха при всяко нейно движение и повдигане на красивото дупе. Инстинктивно докоснах с устни мекотата на изваяните бедра, търсех с влажни целувки набъбналия орган, за да отдам желанието си, да влея в нея ритъма, с който Мигел ме обладаваше. Пирувах с влажната плът, устните ми попиваха соковете й, стенанията й предизвикваха в мен желание никога да не спирам. Смътно усещах, че Мигел е разпален до краен предел от гледката, която се откриваше пред него – две голи жени, сякаш долетели от антуража на Сафо, за да изиграят пред него впечатляваща еротична пиеса. Покоряваше гърдите ми с плам, ръцете му ме придържаха и притегляха все по-плътно и настоятелно в жаждата му да потъне в утробата ми изцяло, а членът му всеки момент щеше да изстреля капчици, бележещи безграничното му удоволствие. Оргазмът му бурно извиваше стройното му тяло, а семето му се изливаше върху горещата кожа на задните ми части, стичаше се на малки струйки към разтворената ми цепнатина, които ме изгаряха като летен пожар. Отмалял се отпусна върху плетения стол, оставил изцяло края на тетралната пиеса в женските ръце. Тялото ми пълзеше по красивите женски извивки, устните ми поглъщаха стоновете на дамата под мен, а мокрите ни пубиси се търкаха един в друг в страстна бързина, за да достигнем бленувания край, от който очите ни щяха да се притворят, а телата успокоят в екстазна замая.
Остатъка от нощта прекарахме в нежна дрямка на втория етаж в заплетена прегръдка. Мигел услужливо бе приел двете женски тела около себе си, а ръцете му ненаситно ни опипваха в просъница, безмълвен знак, че тази нощ и сутрин му принадлежим.
Очаквайте още от мен. До скоро.
